Пролог

  Небето отваряше необятни простори за ограниченото им съзнание. Някъде там се намираше и истината за вечно съществуващия къс земя, върхо който се градеше селището на боговете.  Но тук долу в долинината на хората, трескаво се приготвяше град Майс да посрещне изгрева – първия изгрев на слънцето от стотици години насам. По течението на реката се спускаха лодки, забързани коне теглеха каруци с пищни плодове и зеленчуци. Миновачи се поздравяваха за празника, а магьосниците от Четирите полюса не спираха да изричат заклинания за да ускорят процеса на слънцеизгряване.

   Паръс зорко наблюдаваше.. всички. Бе застанал с коня си от към северната част на подножието, забулен в сянката на луната. Тя грееше величествено зад него и студът й го шибаше като плесница по врата.  Побиха го тръпки от мисълта, която се прокрадна почти незабележимо в съзнанието му. Той обърна глава на ляво към другата фигура стояща до него:

  – Какво ще стане с нея, Дая ?

 - С кой?

 - Луната? Какво ще стане с нея?

  Дая не продума. Стоя дълго загледана в осветената част на долината и пламъците излизащи от прозорците на малките къщурки. Селяните горяха свещ след свещ въпреки яркостта на небесната синева. Паръс приведе глава, знаеше какво си мисли неговата любима.. И двамата обичаха луната. Жената също прочете мислите му:

  – Ще се борим ли, скъпи? Слънцето не трябва да изгрее!

  – То няма да изгрее – чу се дрезгав кикот зад тях. Двамата се обърнаха и познаха силуета на магьосника Мартим. Той протегна ръка към луната и продължи кикота – Виждате ли това. Това е творение на боговете. То няма да изчезне. Няма да се заличи колкто и ярко да се опитва да изгрее сланцето, луната няма да се предаде. Тя е наша..

  – Но слънцето изгрява – прекъсна го Дая. – Виж! Виж!

  По склона се появи лъч ярка светлина предвесник на разбуждането на деня. Падна и величествена мъгла долу покрай реката и лодките  забързаха своя ход. Един моряк хвана светулка в буркан, но видимостта ставаше все по незначителна. Дори хиляди светулки не биха пробили път за зрението на лодкарите. Стария Пепе хвърли буркана разгневен. Той се счупи, а оттам излезе свободна светулката и направи няколко пируета пърхайки като нощна пеперуда. Това още повече раздразни стария моряк, който остана скован, загледан в мъглата.

Глава I – Сезони /недовършено/

град Майс – 3420 г. Пр. Хр  

 Гръм удари вековното кедрово дърво,  разпалвайки сърцевината му със ослепителна светлина. Това бе една от ритуалните магии на Мартим, ученик на великия маг Блоутрии.  Небето не се проясняваше. Облаците обгръщаха в мъгла всичко в долината.  Идваше краят на бурята – момент в който земята биваше засипвана с дъжд и мълнии придаващи жизненост на почвата. След няколко дни на непрестанни порои,  небето се проясняваше, а растенията забързваха растежа си с нова скорост и живот. Пролетта настъпваше веднага след есенната буря и за това магьосниците трябваше да действат бързо. Бяха се разположили равномерно в различните краища на земята. Всеки един от тях палеше с мълния най-високото дърво в гората, давайки знак на друия да запали своя величествен кедър. Когато припламна и последния, седмината магьосника обединиха силите си. Пролетта се задаваше на хоризонта. Мъглата се вдигаше, а лунните лъчи падаха косо по мократа трева. 

  Седмината изричаха заклинание след заклинание. Мартим, Кийра, Плевъл, Айзек, Сталк, Нейл и Блоутрии, всички те бяха членове на Съветът на магьосниците в Майс – градът на луната. Там където изгреват на слънцето бе започнал преди няколк нощи, първата нощ от войната за Вечна луна.

  Жителите на Майс не харесваха слънцето. Те никога не го бяха виждали до преди пет нощи, когато показа първите си лъчи – ярки, изгарящи, дразнещи роговиците на закърнелите им очи. Сега всички бяха вперили поглед към небето и стихиите, които магьосниците обуздаваха. Единствено Паръс и Дая се бяха скрили в една от бараките и чертаха план за разместване на планетите, така, че слънцето отново да остане скрито и победата на луната да възтържествува.

  Изведнъж небето се успокой и ярка светлина озари мястото където силите на магьосниците се срещаха след което се чу гръм и небето отново бе покрито от гъсти облаци. Мартим мигновенно разбра че нещо се случва с някой от приятелиите му. Не знаеше кой точно, но не улавяше силите на своя учител Блоутрии. Мисленно се опита да усъществи контакт с него но не успя, след което насочи услията си към следващия от редицата - Нейл. Сигналите които получаваше от него никак не бяха добри.

   „Блоутрии е в беда“ прочете мислите на всеки един от магьосниците. Не му трябваше повече. Мартим скочи върху коня си и запрепуска към долината на лалетата, където се намираше неговия учител. Намираше се на едно денонощие в непрекъснат галоп и реши, че няма да губи и секунда повече за да разбере какво става. Малката Киира, която се намираше на три денонощия от долината на лалетата също се качи на коня си и забърза към другите. Прочитайки миислите им ги последва и Сталк, след което и останалите маьосници – всички щяха да се срещнат в долината на лалетата.

……………………………………………………………………………………………..

Глава II —

Ню Йорк – 2387 г.

  Сирената удари настъпването на сутринта.. началото на поредния работен ден в крайбрежието. Джак я мразеше – пищеше в ушите му подлудяващо силно. Той стана и набързо прегледа днешните задачи вписани в електронния органайзер – из между инжинерната работа по проектирането на изкуственото слънце, прането, покупките и заболекаря, днес бе и ден за среща с Ашли – точно в 19 часа, до тогава трябваше да привърши с всичко. За това без да губи повече време той стана от леглото и опипвайки с крак по пода за чехлите се натъкна на падналата статуя на свободата - дървена фигурка която бе издялкана от самия Джак по време на младежките му години в универсиета за приложни изкуства. Не си спомняше много от онези времена, не си спомняше много и от предишната вечер. С компанията се бяха събрали да пият Глистер – течност която бе задължителна всеки ден.. тя потдържа естественото ph на организма и най-вече живота на хората, защото след умираето на слънцето единствено тази напитка започна да се произвежда…………………………………………………….

………………………………………………………………………………………….